6.06.2014 г., 21:23

Вдишан миг

707 1 4

До мен ли си? Или далечна?
Безкрайно близо си сега –
неповторима, многоцветна –
като родена в дъжд дъга.
Изгаряш ме, а после мокриш!
Превръщаш шепота ми тих
и думите – добри и лоши,
в неразгадаем, кратък миг.
Защо ме искаш? Не видя ли,
че няма как да бъдеш тук?
Защо отваряш тези рани
в сърцето ми. И там без звук
обръщаш дните, препрочиташ,
това което не разбрах
и невъзможно е да видя,
от парещия, дребен страх.
Сега те имам, но те няма
прегърне ли ни утринта.
Наистина ли си измама,
или си просто любовта...


Ивайло Цанов

 

Любов ли съм или химера -
копнеж от сънища избран,
не мога аз да се измеря
в количество - метричен план.
Не мога в скала да се сложа,
(да кажа колко, как, кога),
и чувствата да си предложа.
Не я познавам таз` игра.
До тебе ли съм - ти ще кажеш -
или далечна съм мечта?
Дали съм онзи фактор важен,
значим за жадната душа?
Но щом със думи те докосвам
и те изгарям с мисълта,
и с шепот аз те омагьосвам,
не се страхувай от дъжда.
Далечна съм, но всъщност
близо, щом разговаряме в нощта.
Не чакай утринни измами,
а вдишай миг от любовта...

 

Таня Мезева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно любовно - поетично изпълнение. Заредихте ме!
    Браво!
  • Извинявам се ако с нещо съм Накърнил поетичния ви дует.Не ми е цел това .Просто ми дойде от вътре.Благодаря за хубавите стихове!!!Поздрав!!!
  • Какво да си признаем?
    Ачо, ТОВА Е ПОЕТИЧЕН ДУЕТ, НЕ ЛЮБОВЕН!
  • С извинението че ще се повторя...Ама найстина нямам думи.То бива,бива ама вашето .Направо ме убива.Много съм трогнат.Поздрави!!!Ама вземете че си я Признайте ще ви олекне!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...