Вдовство...

... защо е тъжна младата Царица?...

... защо двореца е обвит във креп?...

... над кулата върти се мрачна птица

и зло прокоби вече дни наред...

А сляп гуслар разправя по стъгдите,

че враг навлязал в южните земи

и в бран жестока -- хиляди избити,

и топла кръв над угари дими...

... В зори поеха конници с поръка

от Царя да се върнат с блага вест --

до стóлнината тънеща във мъка

и гаснеща в предчуствия до днес...

А времето като следа от змѝя

се гънеше в изсъхнали треви,

когато от завоя: харамия

и скитник -- парцалив се появи...

Заведоха го право във двореца

и на Царицата разказа той:

-- Да прав е бил гусларя и слепеца,

че паднал Царят е в неравен бой...

... и в този миг църковните камбани,

заудряли тревожно по нощта,

понесли се с вестта в необуздани,

безумни вопли в цялата страна...

Женѝте, пребрáдили черни кърпи

къдели черни плачейки предат --

окървавен е, на Луната сърпа

изкочил иззад облак чудноват...

Дечица дребни – странно усмирени

задремали след дневните игри,

се стряскат във съня си – умилени

от нежността на майчини гърди...

Във полунощ жените се разпръсват

постъкват в къщи огънят унил,

увѐрени, че щом е Бог възкръснал –

то значи е и вóйните спасил...

Прегърнали дечицата заспиват,

а в тайнствата прекрасни на съня,

до сутринта грижовно ги завиват

мъжете им в любовна суетня...

В гергьовски люлки лудо ги люлеят,

достигат с тях и до звездите чак,

косите им със ветрове се веят --

от Слънцето уплетени с варак...

... но първите петли пропяват дружни,

насъне плаче стреснато дете,

и вече всички сънища – ненужни

отлитат в зазорилото небе...

... А младата Царица в тази вечер

сама не може миг да потъжѝ:

болярите притискат я и вече --

ще трябва със един да продължи

и затова тя всичките на среща

в Коронния съвет щом събере,

със мъката на вдова безутешна

ще се опита: Цар да избере...

21.01.2017.