Вдъхновение

30.05.2014 г., 12:16 ч.

Поезия

527 0 2

Вдъхновение

Какво по-красиво от бледи божури,

потопени в буркан...

От мократа ти хавлия, от тебе,

спящ в детска поза до мен,

от откъсната ябълка, оставена

върху мокрия перваз на прозорец...

От забравено радио, жужащо

български песни с параден акцент...

От всичко, което ме радва в седем –

щастлива съм заради обичта,

която откраднах нощес,

с крадеца, който влезе с взлом

в сърцето ми

и аз му подарих скъпоценностите си

като масайска принцеса –

мъниста се посипаха

върху небето и то светеше

по-елмазено и вълшебно

от всяка друга

човешка вечер,

когато Дядо Боже

е забравил настолната си лампа

да свети.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

theironlady (Златина Георгиева)

2014-06-04T20:55:30+03:00

Благодаря ти, миличка Северина! Ти постоянстваш в четенето на моите стихотворения - харесва ми. Значи си от моята кал. Поздравявам те, миличка, толкова си млада! Желая да обичаш много и животът да е галантен към теб!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-30T20:06:07+03:00

Оооо, много ми хареса, много! Какво ще кажеш за „светната“ - накрая, само съвет! Поздрав тук, интересна образност!!!