Вдъхновение
Вдъхновение
Какво по-красиво от бледи божури,
потопени в буркан...
От мократа ти хавлия, от тебе,
спящ в детска поза до мен,
от откъсната ябълка, оставена
върху мокрия перваз на прозорец...
От забравено радио, жужащо
български песни с параден акцент...
От всичко, което ме радва в седем –
щастлива съм заради обичта,
която откраднах нощес,
с крадеца, който влезе с взлом
в сърцето ми
и аз му подарих скъпоценностите си
като масайска принцеса –
мъниста се посипаха
върху небето и то светеше
по-елмазено и вълшебно
от всяка друга
човешка вечер,
когато Дядо Боже
е забравил настолната си лампа
да свети.
© Златина Георгиева All rights reserved.
