23.08.2016 г., 2:16  

...Вдъхновението на живота...

603 0 8

...Вдъхновението на живота...

   

Предисловие:

    ....въпреки болката, тъмнината, лошото, 

вдъхновение за справедливост и любов,

в името на това - избора на щастие и

борбата за него, всеки ден, всеки миг,

защото нощта може да е красива и

изпълнена със топлина и светлина...

 

Окосена трева. Пространство изпълнено с цветя.

Пеперуди в цветовете на дъгата. Полет на въздуха.

Рисунки от цветче на цветче. Дом на дърветата.

Оазис от танца на шарени листа. Балсам и еликсир.

 

Живот истински във всяко Боже същество. Сърце.

Душа. Усещане за утопия и свобода. Без време и място.

и една единствена роза. Присъствието вътре в теб.

 

От любовта на едно тяло и душа, създадени с твоите.

В един свят от любене и мечти на безкрайна приказка.

водена по стъпките до истината, до наистина значимото

в живота...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • от сърце...!
  • Мотивираш ме.
  • Камелия и Дани, благодаря ви...!
  • Щастлив и богат е онзи, който умее да открива красотата дори в една съвсеееем обикновена капчица дъжд! Хармонията се крие единствено и само в душите и сърцата ни и ние сами трябва да положим усилия, за да постигнем това равновесие! "Защо да не обичаме морето заради неговите бури?!" Нещата са такива, каквито са, но зависи от нашия поглед и философия към тях!
  • Кети, Влади, Мариан, Васи...благодаря ви сърдечно, трогнахте ме много!!!
    Благодаря на всички прочели!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...