Aug 23, 2016, 2:16 AM  

...Вдъхновението на живота...

609 0 8

...Вдъхновението на живота...

   

Предисловие:

    ....въпреки болката, тъмнината, лошото, 

вдъхновение за справедливост и любов,

в името на това - избора на щастие и

борбата за него, всеки ден, всеки миг,

защото нощта може да е красива и

изпълнена със топлина и светлина...

 

Окосена трева. Пространство изпълнено с цветя.

Пеперуди в цветовете на дъгата. Полет на въздуха.

Рисунки от цветче на цветче. Дом на дърветата.

Оазис от танца на шарени листа. Балсам и еликсир.

 

Живот истински във всяко Боже същество. Сърце.

Душа. Усещане за утопия и свобода. Без време и място.

и една единствена роза. Присъствието вътре в теб.

 

От любовта на едно тяло и душа, създадени с твоите.

В един свят от любене и мечти на безкрайна приказка.

водена по стъпките до истината, до наистина значимото

в живота...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • от сърце...!
  • Мотивираш ме.
  • Камелия и Дани, благодаря ви...!
  • Щастлив и богат е онзи, който умее да открива красотата дори в една съвсеееем обикновена капчица дъжд! Хармонията се крие единствено и само в душите и сърцата ни и ние сами трябва да положим усилия, за да постигнем това равновесие! "Защо да не обичаме морето заради неговите бури?!" Нещата са такива, каквито са, но зависи от нашия поглед и философия към тях!
  • Кети, Влади, Мариан, Васи...благодаря ви сърдечно, трогнахте ме много!!!
    Благодаря на всички прочели!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...