5.01.2022 г., 20:29

Вдъхновения

958 4 3

      На отец Владимир Дойчев

 

Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки
и може би представата за ден.

 

И търсим сам сами сред необята
метафори, сравнения и как,
след мрака да познаем светлината,
да я изгубим и намерим пак.

 

А някъде в дълбоката безкрайност
Там дето ще се слеят две искри,
Една любов, едната всеотдайност,
Метафората 
си самия
ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...