5.01.2022 г., 20:29

Вдъхновения

965 4 3

      На отец Владимир Дойчев

 

Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки
и може би представата за ден.

 

И търсим сам сами сред необята
метафори, сравнения и как,
след мрака да познаем светлината,
да я изгубим и намерим пак.

 

А някъде в дълбоката безкрайност
Там дето ще се слеят две искри,
Една любов, едната всеотдайност,
Метафората 
си самия
ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...