На отец Владимир Дойчев
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки
и може би представата за ден.
И търсим сам сами сред необята
метафори, сравнения и как,
след мрака да познаем светлината,
да я изгубим и намерим пак.
А някъде в дълбоката безкрайност
Там дето ще се слеят две искри,
Една любов, едната всеотдайност,
Метафората
си самия
ти.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
