Макар и страшно да тежи,
в сърцето си те нося още
и на съвестта ми винаги лежиш,
особено през пълнолунните ми нощи.
 

Да те търся? Нямам право.
И на двама ни съдбата реших.
Сърцето ти направих кораво.
Сега съжалявам, знам, че сгреших.
 

Но какво от това? Вече сме други.
И живеем по-различен живот.
Остана ни само все да се чудим,
какво би било, какво би било?
 

Да се извинявам – няма смисъл.
Да те обвинявам е мръсно.
Да се върна е само мисъл.
Да съжалявам? Вече е късно.

 Р. Братанова