10.04.2009 г., 8:19

Вече не бягам от теб

735 0 3

Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.

Сребърни дрънкулки по ръцете ми,
ала липсва ми една.
Не, не се е изхлузила, без да съм я усетила.
Хвърлих гривната ти, някъде сред ненужния багаж.

Задръж новия подарък в торбичката.
За самолета нямам нужда от още твои спомени.
Стига ми този, как копнежно съм те обичала,
а ти, дори и днес, не любов, притежание гониш.

Не, това не са думи проплакани.
Напразно носни кърпи до торбичката слагаш.
Преди години по спирките те чаках.
Отдавна вече не заради тебе бягам.

10.04.2009 г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, да, дай му още един стек с кърпички!
    Поздрав за среброто в душата ти!
  • ... ще тежат спомените... но може и ако пожелаеш - с тях да станеш по-лека... в полет... Цветен позрав
  • Силен и докосващ сърцето стих!
    Много ми хареса!
    (само така, разкажи му играта...)
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...