Вече не бягам от теб
Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.
Сребърни дрънкулки по ръцете ми,
ала липсва ми една.
Не, не се е изхлузила, без да съм я усетила.
Хвърлих гривната ти, някъде сред ненужния багаж.
Задръж новия подарък в торбичката.
За самолета нямам нужда от още твои спомени.
Стига ми този, как копнежно съм те обичала,
а ти, дори и днес, не любов, притежание гониш.
Не, това не са думи проплакани.
Напразно носни кърпи до торбичката слагаш.
Преди години по спирките те чаках.
Отдавна вече не заради тебе бягам.
10.04.2009 г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
... ще тежат спомените... но може и ако пожелаеш - с тях да станеш по-лека... в полет... Цветен позрав
-
Силен и докосващ сърцето стих!
Много ми хареса!
(само така, разкажи му играта...)
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав за среброто в душата ти!