10 апр. 2009 г., 08:19

Вече не бягам от теб

740 0 3

Разнесено, в дима на цигарата,
дотлява образа ти срещу мен.
И в глътка кафе не ще се задавя,
за да върна предишен ден.

Сребърни дрънкулки по ръцете ми,
ала липсва ми една.
Не, не се е изхлузила, без да съм я усетила.
Хвърлих гривната ти, някъде сред ненужния багаж.

Задръж новия подарък в торбичката.
За самолета нямам нужда от още твои спомени.
Стига ми този, как копнежно съм те обичала,
а ти, дори и днес, не любов, притежание гониш.

Не, това не са думи проплакани.
Напразно носни кърпи до торбичката слагаш.
Преди години по спирките те чаках.
Отдавна вече не заради тебе бягам.

10.04.2009 г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, да, дай му още един стек с кърпички!
    Поздрав за среброто в душата ти!
  • ... ще тежат спомените... но може и ако пожелаеш - с тях да станеш по-лека... в полет... Цветен позрав
  • Силен и докосващ сърцето стих!
    Много ми хареса!
    (само така, разкажи му играта...)
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...