27.12.2007 г., 2:10 ч.

Вечен 

  Поезия » Философска
650 2 13
Вечен

Скоро ще прегърна човешката съдба
и богато земята ще наторя.

От духа ми свободен,
ще порасне дъб - огромен.
От надежди и тъга -
плачеща върба.
От лудостта и радостта-
весела лоза.

Любовта ми ще се превърне на елха,
нея ще кичат със звезди и светлина.

И само гняв и омраза земята ще погълне
и на уран и радиация ще ги превърне.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И само гняв и омраза земята ще погълне
    и на уран и радиация ще ги превърне."
    Всичко останало е Вечно!!!
  • Поздравявам те.Поставяш проблема,но си посочил и пътя за решаването му.
  • Както винаги си оригинален!
    Поздрави и от мен!
  • Браво! Много е хубаво!
  • Разби ме, Алекс Жестоко! Мислила съм си дали не е по-гот да ме изгорят и да ме разпръснат някъде из небесата? Ама след твоя стих ще се оставя на класиката в жанра. Току-виж покълнало някакво незнайно дръвче и от мен. К'ви мисли, а?!
    Поздравления!!!
  • Mале, Алекс ти разбиваш! Незнам от къде ти идват такива, но просто ти завиждам мъничко понякога, съвсем благородно де (без рога към мен, моля те) Весел поздрав
  • ...е не си чак толкова лош...гняв и омраза...
    дъб... върба... лоза... елха...красиви слова.
    Браво Алекс! с обич.
  • Поздравления за силния стих, Алекс!
  • Хм...
  • Страхотна идея и изпълнение!!!
    И аз искам така!!!Любим стих!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ, АЛЕКС!!!
  • Много оригинален стих, наситен с емоции и истини! Поздравления!
  • Мале, сега пък стана радиоактивен! Ама като се замисля май всички сме такива в определени ситуации, пък си мислим, че сме елхички.
  • Вечност... Поздравления! Хареса ми!
Предложения
: ??:??