Dec 27, 2007, 2:10 AM

Вечен

Poetry » Philosophical

836 2 13

Вечен

Скоро ще прегърна човешката съдба
и богато земята ще наторя.

От духа ми свободен,
ще порасне дъб - огромен.
От надежди и тъга -
плачеща върба.
От лудостта и радостта-
весела лоза.

Любовта ми ще се превърне на елха,
нея ще кичат със звезди и светлина.

И само гняв и омраза земята ще погълне
и на уран и радиация ще ги превърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dark_Island (Таня Георгиева)

"И само гняв и омраза земята ще погълне
и на уран и радиация ще ги превърне."
Всичко останало е Вечно!!!

2009-01-28T14:39:13+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Поздравявам те.Поставяш проблема,но си посочил и пътя за решаването му.

2007-12-29T06:18:50+02:00
Aneta_kz (Анета)

Както винаги си оригинален!
Поздрави и от мен!

2007-12-28T00:54:07+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Браво! Много е хубаво!

2007-12-27T12:11:18+02:00
Индиана (Криси)

Разби ме, Алекс Жестоко! Мислила съм си дали не е по-гот да ме изгорят и да ме разпръснат някъде из небесата? Ама след твоя стих ще се оставя на класиката в жанра. Току-виж покълнало някакво незнайно дръвче и от мен. К'ви мисли, а?!
Поздравления!!!

2007-12-27T11:28:09+02:00