Трепетът бавно умираше
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена
в момчешка душа. И в момичешка.
Веднъж от устни погалена
ти не можеш да гледаш обичащо -
както луната сияеща
не може да свети във утрото.
Една любов, на люляк ухаеща,
не можа да изтрае и срути се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация