Вечен спомен
Трепетът бавно умираше
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена
в момчешка душа. И в момичешка.
Веднъж от устни погалена
ти не можеш да гледаш обичащо -
както луната сияеща
не може да свети във утрото.
Една любов, на люляк ухаеща,
не можа да изтрае и срути се
при първото леко побутване.
Усети се подло разклащане.
Веднъж изпратим ли чувствата,
със забрава взаимно ще плащаме.
Че споменът, щом не го носиме,
щом не го пазим и искаме,
досущ като обич изпросена
ще угасне смирено, потиснато.
Ще замре той, но някак тогава
една усмивка ще изгрей на лицата -
не бихме могли да забравим,
че с любов се разтапят сърцата.
във танца на тихата вечер.
Една мечта неродена умираше -
да се сбъдне не можеше вече;
да изгрее, да блесне разпалена
в момчешка душа. И в момичешка.
Веднъж от устни погалена
ти не можеш да гледаш обичащо -
както луната сияеща
не може да свети във утрото.
Една любов, на люляк ухаеща,
не можа да изтрае и срути се
при първото леко побутване.
Усети се подло разклащане.
Веднъж изпратим ли чувствата,
със забрава взаимно ще плащаме.
Че споменът, щом не го носиме,
щом не го пазим и искаме,
досущ като обич изпросена
ще угасне смирено, потиснато.
Ще замре той, но някак тогава
една усмивка ще изгрей на лицата -
не бихме могли да забравим,
че с любов се разтапят сърцата.
© Валери Шуманов All rights reserved.
