15.05.2008 г., 22:12 ч.

Вечер 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
751 0 4
Вечер е!
С присмех поглежда ме нощта!
Преследван от виновни звуци,
опитвам се да осветя
тъмните улици,
пресекли се в моята душа!
Люти спомени разпалват безпощадно
огъня в сърцето ми сега.
Сълзите неуморно се догонват
към устните ми,
пропити със студенина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Предложения
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...
  • Не ме превръщай във вода! Дъждът ме кара да се давя. От теб до другата вълнá Ще ме ......
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »