Вечер...
Умората на вечерта
люлееше тълпите...
За отдих тихата мечта
лелееше душите...
И както вярвах в чудеса
случайно да те зърна,
внезапно ти дочух гласа
и бързо се обърнах,
но... с непознатата жена
взаимно се смутихме,
а тя разбра и след това
виновно се усмихна...
Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени