Вечер ...

Вечер

... имаше вълшебна вечер

в друг живот, забравен днес

и любов способна – глетчер

да стопи със луд финес...

А сега?... Сега какво́  ли

правим тук?... Не зная сам...

А душата ми се мо́ли,

безнадежно, в празен храм...

Вятър духа... Тъй отдавна –

вече време е да спре...

Слънчев лъч последен бавно

гасне в сънното море...

Гледам в у́нес хоризонта –

как люлеят го вълни,

а душата ми самотна

прави: Опис на мечти...

Всички в него, както някога,

са под същите звезди,

тия дето ни увлякоха –

неразумно може би́...

Да, звездите пак са същите

и вълшебна вечерта,

но мечтите не се връщат

изгорят ли без следа...

... Всеки залез се смрачава

неизбежно  във нощта –

хоризонта очертава:

граници в реалността...

Трябва занапред във нея

(новата реалност днес)

да останем да живеем –

скъпа, луднали от стрес...

... Да, звездите пак са тука,

но без „старите“ мечти

ще намерим ли пролука

зад граничните черти!...

Там където е запазен

о́ще „оня луд живот“,

в който нямахме ни празен,

ни в хазарта губещ ход...

Вечер... Искам си мечтите

и обратно младостта –

пръснати по ветровити

брегове́ в Безкрайността...

И момичето, което

(на сега забравен бряг)

във една подобна вечер

бе обвито с моя флаг“...

Как не искам да забравя

всичко преживяно там

със магичното: „тогава“ –

в залезния Океан!...

... А отдавна вече зная,

че реално и „отвъд“ –

тази вечер продължава

със заченатия път...

06.04.2021.