Вечер
(диптих)
1.
Във тази вечер теменужена
от нега и от меланхолия –
тъга се вмества незаслужена
с една затихваща мелодия...
Със мисли тайни за Живота
очаквам вятър да ме тласне –
раздвижил Времето, защото
безветрието е опасно...
Живях безумно в дни натегнати –
до скъсване напрегнал страсти...
В реалностите на легендите
живях с измислици прекрасни...
Обичах звездните селения
с божествените им препратки
и в летни но́щи – до забвения
се вслушвах в техните загадки...
2.
Но де́ ли се дяна оная
разнищваща страст по Звездите?...
Старея ли вече?... Не зная!...
Но трудно се вписвам в мечтите...
Копнеех във устрем безумен,
с Духът на вечерният вятър
да стигна до Края... Учуден,
че нямало Край на Земятя...
И бягаше все хоризонта,
а исках зад него да мина,
но сякаш с преграда бетонна
ме спираше необяснимо...
... А в тази замислена вечер
днес други неща ме вълнуват –
към мене сега отдалече
различни „кервани“ пътуват...
„Керваните“ нови, но стари
са керванджийските пътища –
камилите с „нови“ товари
изглежда, че пак са си същите...
Посоките пак са: вековните,
мечтите – и те без промяна,
но „керванджиите“ са новите
застъпили дръзко на смяна...
Те още са бедни на спомени
и вярват, че могат да минат
отвъд хоризонта в „отронени“
минути от Вечност отминала...
А знам, че Светът се променя,
но сам хоризонта е вечен
и той се допира до мене
в разкоша на лятната вечер...
Но даже във нея не мога
сега да премина отттатък,
дори и с молитва към Бога –
отавам си тук за нататък...
А де́ ли се дяна оная
разтърсваща страст към Звездите...
Аз ли старея?!... Не зная...
Но трудно се вписвам в мечтите...
02.01.2022.
© Коста Качев Всички права запазени