27.01.2016 г., 18:30

Вечер край морето

500 0 0

Вечер край морето

 

Навънка бавно дойде  Вечерта,

по стръмните пътеки край морето.

Отстъпи хоризонта на Деня...

Замигаха зеници от Небето.

 

От изток се зададе светлина...

И тръгна да минава Ширинето.

Сред пръските видях една Луна,

която се изкъпа във  Морето.

 

А подир тая лунна светлина,

разцепи се почти на две морето

и цялата романтика в света

ми завладя, неканена, сърцето!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...