Вечер край морето
Навънка бавно дойде Вечерта,
по стръмните пътеки край морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Замигаха зеници от Небето.
От изток се зададе светлина...
И тръгна да минава Ширинето.
Сред пръските видях една Луна,
която се изкъпа във Морето.
А подир тая лунна светлина,
разцепи се почти на две морето
и цялата романтика в света
ми завладя, неканена, сърцето!
© Hristo Slavov All rights reserved.