Вечер край морето
Навънка бавно дойде Вечерта,
по стръмните пътеки край морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Замигаха зеници от Небето.
От изток се зададе светлина...
И тръгна да минава Ширинето.
Сред пръските видях една Луна,
която се изкъпа във Морето.
А подир тая лунна светлина,
разцепи се почти на две морето
и цялата романтика в света
ми завладя, неканена, сърцето!
© Hristo Slavov All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
