5.07.2022 г., 13:13 ч.

Вечер по женски 

  Поезия
549 11 13

Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам 

 

и ги слушам – бърборят безспир.
С чудна ловкост се хвали Съдбата,
а постигнала другата мир.

Май познахте я – пак Самотата.

 

Как жонглира с човешки души,
но през съ̀лзи се смее едната,
а пък втората, с плитки лъжи
и закачки прикрива тъгата. 

 

Ех, момичета! Дявол проклет
или Господ не съм, да разбирам
номерата ви – всичко е в ред,
но в очите ви болка вибрира. 

 

Може би ни е тежко, не знам.
Глътка вино не дава утеха,
но за миг поне нямайте срам –
захвърлете помпозните дрехи 

 

и признайте (нали сме жени),
че сте луди и често коварни.
Не признават, крещят до зори,
че не съм им достатъчно вярна. 

 

Кой е прав и кой има вина,
не е ясно. Три дружки  рогати...
Чак четвъртата (също жена),
край на спора ще сложи. С косата. 

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??