Вечер по женски
Чаша вино, усмивка и грим –
дружки три, в неуютна квартира
сме се срещнали. Вие се дим
от цигара. В ъглите се взирам
и ги слушам – бърборят безспир.
С чудна ловкост се хвали Съдбата,
а постигнала другата мир.
Май познахте я – пак Самотата.
Как жонглира с човешки души,
но през съ̀лзи се смее едната,
а пък втората, с плитки лъжи
и закачки прикрива тъгата.
Ех, момичета! Дявол проклет
или Господ не съм, да разбирам
номерата ви – всичко е в ред,
но в очите ви болка вибрира.
Може би ни е тежко, не знам.
Глътка вино не дава утеха,
но за миг поне нямайте срам –
захвърлете помпозните дрехи
и признайте (нали сме жени),
че сте луди и често коварни.
Не признават, крещят до зори,
че не съм им достатъчно вярна.
Кой е прав и кой има вина,
не е ясно. Три дружки рогати...
Чак четвъртата (също жена),
край на спора ще сложи. С косата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
