19.02.2011 г., 14:26 ч.

Вечер, по-мъдра от утрото 

  Поезия » Друга
685 0 4

 

 

Освободени с декрет страхове

плъзват в мрака на лов за души.

Безчислена сган бесове,

с електронни очи и уши.

Живеца изстискват от словото,

превръщат го в каша послушна.

На безплътна борба срещу новото

тръгва потайното шушнене.

Всеки жест, всеки звук се записва

и складира в сървър безмерен.

Във живота си земен улисан,

за някого станал си черен.

Всяка дума изтръгва признание

за това, че си твърде различен.

В електронното изтезание

даже агентът е с облик приличен.

Задава ти хитри въпроси

и в невидим капан те увлича.

Уж съчувствие някакво проси,

но на гибел словата обрича.

Интонация гневна и ропот

на мига биват точно засечени.

Бесовете са тихи – не тропат,

прокрадват се, иззад жертви обречени.

Изстискват до капка Живота

от думите ужким свободни.

Електронен е днеска хомота,

който тегне над мисли народни.

Дните са стриктно отмятани

от послушната хунта на звяра.

А какво ще остане в сърцата ни,

ако ни делнат

                     папката „ВЯРА”?...

 

Кирил Палачоров, Бургас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??