Вечер, по-мъдра от утрото
Освободени с декрет страхове
плъзват в мрака на лов за души.
Безчислена сган бесове,
с електронни очи и уши.
Живеца изстискват от словото,
превръщат го в каша послушна.
На безплътна борба срещу новото
тръгва потайното шушнене.
Всеки жест, всеки звук се записва
и складира в сървър безмерен.
Във живота си земен улисан,
за някого станал си черен.
Всяка дума изтръгва признание
за това, че си твърде различен.
В електронното изтезание
даже агентът е с облик приличен.
Задава ти хитри въпроси
и в невидим капан те увлича.
Уж съчувствие някакво проси,
но на гибел словата обрича.
Интонация гневна и ропот
на мига биват точно засечени.
Бесовете са тихи – не тропат,
прокрадват се, иззад жертви обречени.
Изстискват до капка Живота
от думите ужким свободни.
Електронен е днеска хомота,
който тегне над мисли народни.
Дните са стриктно отмятани
от послушната хунта на звяра.
А какво ще остане в сърцата ни,
ако ни делнат
папката „ВЯРА”?...
Кирил Палачоров, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
