30.09.2015 г., 22:23 ч.

Вечер в полето 

  Поезия » Пейзажна
375 0 1
Не помня мигове по сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хляба се пече.
Когато легнат житни ниви,
на тъмно да се отморят,
а вятъра развява гриви
и болките ти в кръста спрат.
Когато в залезна позлата,
рубините на запад спрат...
Едва изгряла е Луната,
преди да тръгне в своя път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??