Вечер в полето

Не помня мигове по сладки
и по-желани часове,
от тия летни нощи кратки,
когато хляба се пече.

Когато легнат житни ниви,
на тъмно да се отморят,
а вятъра развява гриви
и болките ти в кръста спрат.

Когато в залезна позлата,
рубините на запад спрат...
Едва изгряла е Луната,
преди да тръгне в своя път.

Вечерника щом там утихне,
зашепне приказки нощта,
вселената ти се усмихне,
докато дойде утринта...

Отпусната ти е душата,
тревогите за малко спрат,
зарадва ти се тя самата,
на щастието прави път!

Укрепне твойто морно рамо,
и силите ти долетят...
Дано луна да има само,
та жътвите  да продължат!

Не спира жътвата богата,
наградата на твоя труд...
Запяват и в далечината...
Долита радост и от друг