Радва се мома Елена –
вечерта ще е сгодена,
ще посрещнат годежари,
ще дарят ги с тежки дари.
Тоз Иван е страшна хала –
нищо му се не опряло:
житото му – чисто злато
и богати са лозята...
Хороводец е във село,
във свирните пък – начело...
А очите му изпиват
тази, що е най-красива...
Знае си Елена: тя е!
Тъй сърцето й играе,
все Иван гальовно гледа,
радва я вечерна сгледа...
© Живодар Душков Всички права запазени