тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
27.07.2007 г., 9:13 ч.

ВЕЧНА ПРОЛЕТ 

  Поезия
459 0 3
Отронва се сълза от радост,
на чиста гръд, моминска!
И пее свойта песен бяла,
със пълни сили, млада!

Ухаеш, пролет дъхава,
и всеки с теб богат е.
Навред звучи глас славеев
и в мислите с нас пее!

Мами ме поле с безкрая,
щурец с песни ме омая.
 Слънчо завидя, гръб обърна,
а аз път сбърках, не се върнах!

Но той бе път към полет,
с вяра силна и пролет,
с омайно биле, с лечебна сила,
ОТ ЛЮБОВ НЕ ЩА ДА МЕ ЛЕКУВА!!!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??