тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Jul 27, 2007, 9:13 AM

ВЕЧНА ПРОЛЕТ 

  Poetry
418 0 3
Отронва се сълза от радост,
на чиста гръд, моминска!
И пее свойта песен бяла,
със пълни сили, млада!

Ухаеш, пролет дъхава,
и всеки с теб богат е.
Навред звучи глас славеев
и в мислите с нас пее!

Мами ме поле с безкрая,
щурец с песни ме омая.
 Слънчо завидя, гръб обърна,
а аз път сбърках, не се върнах!

Но той бе път към полет,
с вяра силна и пролет,
с омайно биле, с лечебна сила,
ОТ ЛЮБОВ НЕ ЩА ДА МЕ ЛЕКУВА!!!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??