Вечната мантра
Твоят влак се задъхва
по завоите остри
на твоя стръмен
житейски маршрут...
Но не е достигнат
още предела,
няма място за смут.
Светъл лъч се процежда
там далече в тунела.
Не загубвай надежда!
Сиво утро и студ във душата
а пред теб – хоризонт мъжделив
Но напук на мъглата
денят все пак е красив.
Есента е облякла
пъстроцветна одежда.
За знойното лято
е споменът жив.
Не загубвай надежда!
Стигнал зейнала пропаст
над ръба се навеждаш,
тъмнина те обгръща...
Не бързай, почакай!
Светлината се връща
Виж, приветливо слънцето
зад хълма поглежда.
Не загубвай надежда!
Бил си вечният губещ
в житейския покер?
Но шансът остава
имаш скрит жокер.
Знак ти дава небето.
Виж как съдбата
пасианс ти нарежда...
Ето тук - дама пика,
а ти си валето.
Не загубвай надежда!
В лабиринта е сложно
има много посоки.
Малка стъпка накриво
и си в бездна дълбока
или в мрежа бодлива...
Ала ето - пред тебе
светва нова табела,
сочи път услужливо...
Накъде ли отвежда?
Май си струва да пробваш
Не загубвай надежда!
Животът обстрелвал те
с дъжд от проблеми?
Твоят ангел-пазител
за кървящите рани
ти приготвя мехлеми.
А орисница фея
ще ти сложи в ръцете
предпазна жилетка
която лично изплете
от магическа прежда.
Не загубвай надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Данчев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
