25.09.2025 г., 7:32

Вечно на път

154 0 0

 

 

В Е Ч Н О Н А П Ъ Т

 

Бях ли,не бях ли,кой съм,

къде се намирам в момента

по терена от Вечната сцена

на Космичния театър?

Въпроси и прости и сложни,

подобни на хитра лисица

на свой риск влязла

на територията на небрано все още лозе

да похапне с апетит провокиращ,огромен

от меда на сладкото грозде,

понякога в компанията 

на още по-хитрия Ежко.

Често ги съзирам и като предизвикателства

извадени от контекста

на много сложна и важна дисертация.

Страхливите,нерешителните

подминават провокиращите обстоятелства

и животът им сиво,монотонно протича,

без капка от Адреналина на камикадзетата.

Не,че одобрявам идеята за внедряването

на античовешки идеи в съзнанието,

но не вярвам,някога да престана,

да бъда върл фен на познанието,

форсиращ възможностите си до предел

на дарените ми от Господа сили,

винаги търсещ най-скритата цел,

която за миг поне би ме удовлетворила.

 

24.09.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...