Sep 25, 2025, 7:32 AM

Вечно на път

  Poetry
151 0 0

 

 

В Е Ч Н О Н А П Ъ Т

 

Бях ли,не бях ли,кой съм,

къде се намирам в момента

по терена от Вечната сцена

на Космичния театър?

Въпроси и прости и сложни,

подобни на хитра лисица

на свой риск влязла

на територията на небрано все още лозе

да похапне с апетит провокиращ,огромен

от меда на сладкото грозде,

понякога в компанията 

на още по-хитрия Ежко.

Често ги съзирам и като предизвикателства

извадени от контекста

на много сложна и важна дисертация.

Страхливите,нерешителните

подминават провокиращите обстоятелства

и животът им сиво,монотонно протича,

без капка от Адреналина на камикадзетата.

Не,че одобрявам идеята за внедряването

на античовешки идеи в съзнанието,

но не вярвам,някога да престана,

да бъда върл фен на познанието,

форсиращ възможностите си до предел

на дарените ми от Господа сили,

винаги търсещ най-скритата цел,

която за миг поне би ме удовлетворила.

 

24.09.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...