9.06.2007 г., 20:16

Вечно твоя

1.3K 1 2
Вечно твоя

Дай ми само един последен шанс,
кажи ми, че все още има надежда за нас.
Ти си всичко, за което копнея,
ти си човекът, заради когото живея.
Когато беше близо до мен,
знаех, че ще посрещна утрешния ден.
Без теб животът няма смисъл,
как да продължа напред,
щом виждам, че всичко е минало за теб.
Гледам залеза, пред мен изплуват твоите очи,
още те обичам, въпреки, че ти сърцето ми разби.
Просто искам да съм с теб, тук и сега,
моля се да дойдеш, да прогониш тази самота.
Сега е толкова различно,
моето сърце все още вярва в теб,
но питам се защо твоето е покрито с лед.
Лед, който не ще разчупя никога,
обичам те, не го отричам и винаги ще е така. 
Дори и да не бъдеш мой,
аз вечно ще остана твоя.
Иска ми се да я променя, но знам,
такава е съдбата моя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • е да така е Нели мерси за коментарчето но просто исках да го напиша дойде ми от вътре ти знаеш как е пък аз и на оценките наблягам много ясно
  • сутрешен поздрав за Сисито!съдбата няма да си промениш.тоя знае ли,че си хлътнала толкова по него? я наблягай на дипломата сега,а когато срещнеш истинският ще отдаваш чувства .

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....