Jun 9, 2007, 8:16 PM

Вечно твоя

  Poetry
1.3K 1 2
Вечно твоя

Дай ми само един последен шанс,
кажи ми, че все още има надежда за нас.
Ти си всичко, за което копнея,
ти си човекът, заради когото живея.
Когато беше близо до мен,
знаех, че ще посрещна утрешния ден.
Без теб животът няма смисъл,
как да продължа напред,
щом виждам, че всичко е минало за теб.
Гледам залеза, пред мен изплуват твоите очи,
още те обичам, въпреки, че ти сърцето ми разби.
Просто искам да съм с теб, тук и сега,
моля се да дойдеш, да прогониш тази самота.
Сега е толкова различно,
моето сърце все още вярва в теб,
но питам се защо твоето е покрито с лед.
Лед, който не ще разчупя никога,
обичам те, не го отричам и винаги ще е така. 
Дори и да не бъдеш мой,
аз вечно ще остана твоя.
Иска ми се да я променя, но знам,
такава е съдбата моя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

  • е да така е Нели мерси за коментарчето но просто исках да го напиша дойде ми от вътре ти знаеш как е пък аз и на оценките наблягам много ясно
  • сутрешен поздрав за Сисито!съдбата няма да си промениш.тоя знае ли,че си хлътнала толкова по него? я наблягай на дипломата сега,а когато срещнеш истинският ще отдаваш чувства .

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...