17.08.2009 г., 20:46 ч.

Вечност 

  Поезия » Бели стихове
797 0 24

 

 

 

 

Съблякох се,

разкрих ти всички мисли,

в душата ми безкрили

дето плуват.

Дарявах ти

най-топлата си нежност,

за да ти свети

зад заключените порти.

Внушавах си

почти мазохистично,

че има смисъл

в теб да вярвам.

Оголих смело

всичките си тайни,

а ти ги консумираше

на едро...

Развързах

всеки звук от светлината,

която съм събирала

с години...

Излъгах тишината,

че си вечност,

която ни събира

и дели ни...

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??