17.08.2009 г., 20:46

Вечност

1.1K 0 24

 

 

 

 

Съблякох се,

разкрих ти всички мисли,

в душата ми безкрили

дето плуват.

Дарявах ти

най-топлата си нежност,

за да ти свети

зад заключените порти.

Внушавах си

почти мазохистично,

че има смисъл

в теб да вярвам.

Оголих смело

всичките си тайни,

а ти ги консумираше

на едро...

Развързах

всеки звук от светлината,

която съм събирала

с години...

Излъгах тишината,

че си вечност,

която ни събира

и дели ни...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...