17 ago 2009, 20:46

Вечност

1.1K 0 24

 

 

 

 

Съблякох се,

разкрих ти всички мисли,

в душата ми безкрили

дето плуват.

Дарявах ти

най-топлата си нежност,

за да ти свети

зад заключените порти.

Внушавах си

почти мазохистично,

че има смисъл

в теб да вярвам.

Оголих смело

всичките си тайни,

а ти ги консумираше

на едро...

Развързах

всеки звук от светлината,

която съм събирала

с години...

Излъгах тишината,

че си вечност,

която ни събира

и дели ни...

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...