Aug 17, 2009, 8:46 PM

Вечност

1.1K 0 24

 

 

 

 

Съблякох се,

разкрих ти всички мисли,

в душата ми безкрили

дето плуват.

Дарявах ти

най-топлата си нежност,

за да ти свети

зад заключените порти.

Внушавах си

почти мазохистично,

че има смисъл

в теб да вярвам.

Оголих смело

всичките си тайни,

а ти ги консумираше

на едро...

Развързах

всеки звук от светлината,

която съм събирала

с години...

Излъгах тишината,

че си вечност,

която ни събира

и дели ни...

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...