Вечност... 5

Лятна нощ звездите па́ли,

вятър в клоните играй...

Нежно сетивата га́ли –

даже сам в нощта мечтай...

С него, в у́нес и душата

превъзбудена в нощта

няма да заспи, когато –

я докосва Вечността...

А далеч, зад хоризонта,

блясва мълниен светлик –

блясва, гасне... да напомня,

че и: Вечността е миг...

Тези мълнии далечни,

в хоризонтите пред тях –

във нощта самата Вечност –

в огнен разпиляват прах...

А нощта е днес в съмнение:

– аз ли хвърлих този зар?!...

Време и за Дръзновение:

– просто, но с разтърсващ чар!...

А внезапно, отрезвяващо,

че е с Край и Вечността –

с огнен шлейф и потвърждаващо:

изгоря една звезда...

Нейде в полунощ край мене

вятърът за малко спря,

но танцуващи Вселени –

грабнаха ме за игра...

С летен хлад откъм полето

и с копнеж недоразбран –

лъхна нежност, след което:

– вечен се почувствах сам...

Толкова е тихо!... Тихо –

звездна светлина ръми́...

Нови Богове́ родиха –

всичко дето предстои́...

И видение неясно

от неземна светлина,

удивително прекрасно,

с древен образ на Жена –

стъпваше към мен полека

в елегантната си власт...

– С нея се вървеше леко –

просто я последвах аз...

... И докоснах я замаян

щом ме разлюля Страстта...

Кратко бе, ала това е:

– тайнството на Вечността...

05.01.2020.