21.03.2024 г., 20:47

Вечността на народния дух

390 0 0

 

 

В Е Ч Н О С Т Т А  Н А  Н А Р О Д Н И Я  Д У Х

 

С еднакъв всички се раждаме старт,

с изключения на освен ако...,

в предходни инкарнации сбъркал си брат

и в настоящата преследван си от собствено Зло.

 

В Природата всичко се плаща!

Акциите с падежи са точни,

що те издъно разклащат,

ако плащанията просрочиш.

 

Изкривяванията са гарантирани

от гравитиране в политиката,

от пусто-празните препирания     

замазващи на хората очите.

 

"Великите"политически лидери

умират винаги в самота,

отиват си угнетени,обидени,

отлъчени от Светостта на Народната Душа.   

 

Равносметката е жестока,

затънала в Черни Безвремия,

на които "ТЕ" давали са посока,

мамени от материално-користни въжделения.

 

Лошото при "ТЯХ" реално погледнато

е,че "ТЕ" не могат без нас,

"ТЕ",Красивите и Ненагледните

за нищо не стават,щом паднат от власт.

 

Постоянно се лутат...,невзрени във себе си,

а умират от кеф,да управляват държава...

От Лъжа,Коварство и Алчност обсебени,

народа въртят над жестока жерава...

 

Не казвам,че изобщо няма свестни сред тях!?

Миналото съхранява примери далновидни,

но искам,да кажа,че самата политика е Грях

и това дипломацията доказва го стилно.

 

Коварството на Троянския кон

превърнато в нарицателно,

е в основата на всеки За Кон

за Лъв няма наказани посегателства.

 

"Да,ама не!" Отново чувам Бочаров.

Това е само на повърхността!

Без Дух няма Ново Начало!

Народният творчески Дух убиват кича и пошлостта...

 

Но Той като вечния Феникс

излиза из под пепелта

и отново за Душата ни хваща и ни говори

за Истинските,Ценни Неща...

 

Велика е Народната Памет,

способна Сакралността да опази,

да я носи през Вечността като Знаме

и да ни нашепва,че Любовта не може,да мрази.

 

21.03.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...