ВЕДНАГА НЕ ЗАПИША ЛИ ...
Веднага не запиша ли
аз мисълта,
тя изчезва в безкрая.
А кога ще върне при мен –
това никой не знае.
Думите истински са като крила –
летят заедно със сърцето.
Но, ако не ги уловиш
или кажеш пред нея навреме,
скриват се те в небето.
То и затова е различно.
В него кръжат думи
на щастие,
мъка, надежда.
Но към него
аз не поглеждам.
Защото ги търся
само в сърцето.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
