Веднага не запиша ли
аз мисълта,
тя изчезва в безкрая.
А кога ще върне при мен –
това никой не знае.
Думите истински са като крила –
летят заедно със сърцето.
Но, ако не ги уловиш
или кажеш пред нея навреме,
скриват се те в небето.
То и затова е различно.
В него кръжат думи
на щастие,
мъка, надежда.
Но към него
аз не поглеждам.
Защото ги търся
само в сърцето.© Вили Тодоров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
