Веднага не запиша ли
аз мисълта,
тя изчезва в безкрая.
А кога ще върне при мен –
това никой не знае.
Думите истински са като крила –
летят заедно със сърцето.
Но, ако не ги уловиш
или кажеш пред нея навреме,
скриват се те в небето.
То и затова е различно.
В него кръжат думи
на щастие,
мъка, надежда.
Но към него
аз не поглеждам.
Защото ги търся
само в сърцето.© Вили Тодоров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
