Във сумрака на гарван грак се чува...
Спотайват се в тръстиките мъглите...
Невидими, във нереалност плуват
оглозганите трупове на дните...
В живота ни периодично бури
ни стряскат с гръмотевици и мълнии...
Луд вятър е готов да прекатури
ведрото, цял живот което пълним...
А Времето, захапало ни, нас не пита...
Поглъща ни спокойно и на части!
То търпеливо примка ни оплита,
напук на жалките ни земни страсти...
Ще ни предъвка и изплюе после
без шумни фойерверки и паради,
за да напомни, че сме само гости...
За вечността пък непростимо млади!...
Животът, тъй мечтаната победа,
все пак опази тайните ревниво…
Отблизо Времето с досада гледа,
подсмива се и после си отива!...
© Роберт Всички права запазени