Във сумрака на гарван грак се чува...
Спотайват се в тръстиките мъглите...
Невидими, във нереалност плуват
оглозганите трупове на дните...
В живота ни периодично бури
ни стряскат с гръмотевици и мълнии...
Луд вятър е готов да прекатури
ведрото, цял живот което пълним...
А Времето, захапало ни, нас не пита...
Поглъща ни спокойно и на части!
То търпеливо примка ни оплита,
напук на жалките ни земни страсти... ...