Великата Апатия
Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли,
... но тишината
ме поглъща
безрезервно:
Не знам защо така горчи...
когато сладкото във мене корен пусне...
аз искам нещо пак да грабне моите очи
да ме разтърси... развълнува... и последва:
по пътеки неутъпкани от надживени суети,
по пътища - преглътнати, изплюти и... погълнати с жажда отново.
Защото, знам:
Неслучването е отрова.
Аз искам "Всичко друго"... но не и Празноти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Толкова хубаво ми става, когато завършваш (а и ако започваш) с "АЗ искам..."
