Великата Апатия

Dec 9, 2008, 8:04 PM

Poetry

647 0 7

Преплитат се слънцата,

образувайки мъгли...

Дъгата пак потъва в черно...

Не искам думите ви - НЕ!

от тях боли,

... но тишината

ме поглъща

безрезервно:

Не знам защо така горчи...

когато сладкото във мене корен пусне...

аз искам нещо пак да грабне моите очи

да ме разтърси... развълнува... и последва:

по пътеки неутъпкани от надживени суети,

по пътища - преглътнати, изплюти и... погълнати с жажда отново.

Защото, знам:

Неслучването е отрова.

Аз искам "Всичко друго"... но не и Празноти!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

2009-01-15T19:34:20+02:00

говори ми
Човек (Анна Станоева)

2008-12-11T09:46:01+02:00

Понякога празнотата е по-желана, ако питаш мен, понякога носи почивка..., но разбирам защо го казваш, аз пък го казвам, защото съм от другата страна..., човек търси онова, което няма. Поздрав, стихът ти ме замисли.
Tomad (Тома Кашмирски)

2008-12-11T01:14:42+02:00

Винъс Толкова хубаво ми става, когато завършваш (а и ако започваш) с "АЗ искам..."
Нормалната (Таинствена)

2008-12-10T00:59:00+02:00

Браво
Laska (Ласка Александрова)

2008-12-09T20:13:43+02:00

"Аз искам "Всичко друго"... но не и Празноти!!!"

Харесах!
mia2 (Христина Златева)

2008-12-09T20:12:02+02:00

страхотно!велико!бръкна в душата ми!миа2
lips_of_angels (Ем)

2008-12-09T20:10:04+02:00

Много ми хареса!