9 дек. 2008 г., 20:04
Великата Апатия
Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли,
... но тишината
ме поглъща
безрезервно:
Не знам защо така горчи...
когато сладкото във мене корен пусне...
аз искам нещо пак да грабне моите очи
да ме разтърси... развълнува... и последва:
по пътеки неутъпкани от надживени суети,
по пътища - преглътнати, изплюти и... погълнати с жажда отново.
Защото, знам:
Неслучването е отрова.
Аз искам "Всичко друго"... но не и Празноти!!!
© Вечерница или Зорница Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
говори ми
-
Понякога празнотата е по-желана, ако питаш мен, понякога носи почивка..., но разбирам защо го казваш, аз пък го казвам, защото съм от другата страна..., човек търси онова, което няма. Поздрав, стихът ти ме замисли.
-
Винъс
Толкова хубаво ми става, когато завършваш (а и ако започваш) с "АЗ искам..." -
Браво
-
"Аз искам "Всичко друго"... но не и Празноти!!!"
Харесах! -
страхотно!велико!бръкна в душата ми!миа2
-
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
