Великден
И прекрачили прага на грешното,
на ръба на живота стояхме.
Полудяха очите на смешното,
а във тъжното - свити мълчахме.
И запалихме кули. От свещници.
А до хляба - солничка за рани.
И заровихме всичките грешници
до цветя на небесни поляни...
Той възкръсна за вяра. Во истина!
По-безкрайна, смирена, лъчиста -
Любовта е спасената истина.
На Великден, душата е чиста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
