Великден иде (Поетичен диалог с Пламена Владимирова)
Поетичен диалог с plama7 (Пламена Владимирова)
ВЕЛИКДЕН ИДЕ
СТОЙНА
Великден иде, мила моя дъще,
а аз отново пак сама съм в къщи.
Застанала пред малкото екранче
Любов преглъщам с мъничкото канче...
Очите ми напрегнато се вглеждат,
а устните през сълзи все нареждат:
„Ела си, чедо! Всички се прибират.
Колите си пред вратнците спират
и внучетата тичат полудели
от радост, че са баба си видели!
Ела, изтрий сълзите ми горещи!
Живея само аз за тези срещи.
ПЛАМЕНА
Сама реших – ще ида да печеля
и грабнах с мен и обич, и постеля.
Посоката объркала вихрушка
и вместо дъжд намерила градушка.
Реших далеч от тебе да замина,
но раната във мене не премина.
СТОЙНА
От гурбет, мила, трудно се печели.
Броят се с болка дните почернели.
Децата доведете да ме знаят,
поне на снимките да ме познаят,
когато аз от този свят си ида,
че може би едва ли ще ви видя?
Елате всички да ви се порадвам,
да има за кого и аз да казвам –
че зетят, дъщерята и децата
почукали нощеска на вратата...
ПЛАМЕНА
На кръстопът в безпътица съм, мамо.
Така ми липсва вярното ти рамо.
Сърцето в мене плаче нощ и ден –
за тебе, майко и за дом рожден.
Пусто останало печалбарство!
При тебе, мамо, там е мойто царство!
Какво стана с родината ни мила
и кой източи сетната и сила?
Не се ли вече, майко, угоиха
тез дето и сърцата ни разбиха?
Нас пръснаха в далечната чужбина
да плачем и за майка, и родина.
СТОЙНА
Христос възкреси! От Небето гледа!
Скоро ще ни прати и победа!
За вярата хванете се вий здраво,
защото Бог провъзгласява право!
Той толкоз много всички ще зарадва, че да се веселят като на сватба!
ПЛАМЕНА
Великден е ВЕЛИК ДЕН, ЗАЩОТО
Бог в него с кръв провъзгласи доброто.
Амин!
Автори:
Стойна Димова – майката
Пламена Владимирова - дъщерята
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
