Поетичен диалог с plama7 (Пламена Владимирова)
ВЕЛИКДЕН ИДЕ
СТОЙНА
Великден иде, мила моя дъще,
а аз отново пак сама съм в къщи.
Застанала пред малкото екранче
Любов преглъщам с мъничкото канче...
Очите ми напрегнато се вглеждат,
а устните през сълзи все нареждат:
„Ела си, чедо! Всички се прибират.
Колите си пред вратнците спират
и внучетата тичат полудели ...