3.03.2024 г., 12:23 ч.

Венците зазвънтяха... 

  Поезия » Друга
81 0 0

Венците зазвънтяха

И мечовете затрещяха,

Когато взорът спря се

На ромон тихий кикот!

 

Но втренчени в очите

На враговете скрити,

На плясъка вълните

Се блъскаха в скалите.

 

На "ти" и "Вие" някак

Се стелкат с искрите,

Но втренчено косите

Със сто очи се питат...

 

Заем тежък паднал

На дявол в рогата

Заднича между веждите

И вярата прогоня!

 

Отронва се Всемира,

С тежък дан се стича

На купата в рова,

Която тя раззинва!

 

Когато се намериш,

Когато в теб повярват, 

Когато кръв повели

Са твоите водачи!

 

Кръвта земя покрива,

Поглъщат се взаимно, 

Кръвта - кръвта родила,

Земя - земя разтърсва.

 

Насилието се насилва,

Насилието страда,

Насилието се измъчва!

Насилието е поквара!

 

Вятър тих прониква

На клони във върбите, 

На листи тънкостенни,

На спомени честити!

 

Диамант в коронка трънна

Се стича в междупръстие,

Когато в стегнат обръч

Извикам ясно името му!

 

П. П. На някогашните ми приятели и днешните познати:...!!!???!

27.04.2000г.

 

© Ева Туфанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??